България Еър - Национален превозвач 
Поглед в света на една стюардеса на България Еър
Kaк преминава един работен ден на стюардесата, какви случките, които я сполитат в самолета, за живота й във въздуха и за мръсните вицове за стюардесите и пилотите - на тези и още въпроси отговори Екатерина Дончева, стюардеса в "България Еър" в интервю за Chronicle.bg.
Откъде се появи стремежът към тази професия?
Решението да стана част от кабинния екипаж на националния превозвач беше естествено продължение на живота ми. От малка гледам излитащите и кацащите самолети, защото живея близо до летището. Всеки път си казвах: „Искам да съм там, на борда“. Затова и когато дойде време да избирам посоката, в която ще се развивам, реших да градя кариера в професия, която ми харесва. Исках да разказвам с желание за изминалия работен ден, исках да работя на 11 000 метра над земята и да мога да съм част от нечие приятно преживяване.
А може и съдбата да има пръст в цялата работа – на прощъпулника, когато съм била бебе, първият предмет, който съм хванала, е бил самолет. Всичко е било предначертано!
По-малки ли са ежедневните проблеми, гледани от височината на самолета?
За пътниците – може би. Когато аз и колегите ми от кабинния екипаж се качим на самолета и го подготвяме за излитане, ние нямаме проблеми. Всичко остава на заден план. Единствената ни мисия през следващите няколко часа е да осигурим комфорт за всички на борда, да следим за безопасността на пътниците и да бъдем нащрек, защото при нужда ние сме хората, които трябва да реагират.
За щастие през петте години, откакто съм стюардеса, не съм ставала свидетел на стресиращи ситуации. Но имаше една много куриозна случка, която се разигра на един от последните ми полети. Двама пасажери си направиха шега – единият се престори, че е припаднал, а другият ме извика, за да ме помоли за помощ. И ме изненада с думите: „Колегата ми изгуби съзнание, като видя колко сте красива!“.
Признавам – изненадаха ме, дори се засмях. Но такива шеги са изключително неуместни, защото в главата си вече бях обмислила всички точки от плана за действие, когато на човек му прилошее и изгуби съзнание. В такива моменти аз и целият екипаж на борда сме отговорни, ако нещо му се случи. Ние сме отговорни за всеки пътник на борда и сме техният психолог, лекар, а както наскоро видяхме пример от друга авиокомпания – понякога може да се наложи да бъдем и акушери.Подготвени сме за всяка една от тези роли.
